Седмица в Алпите по „караконджулски“

Седмица в Алпите по „караконджулски“

Къде и как?

Kals, Grossglockner, Залцбрг и Грац в Австрия
Berchtesgaden, Koenigsee, Watzmann в Германия
Заслугите за идеята, организацията и прекрасната атмосфера са на група приятели. Те толкова многа обичат да пътуват и да са сред планините,и са толкова заразителни с тази си страст, че с лекота успяват да съберат компания, която да препълни един автобус с багаж, бира и настроение.
Те наричат себе си „Караконджули“ – име което за мен означава перфектната компания за всяко приклочение и безотказна формула за прогонване на страхове.
Tова пътуване беше дълго мечтано за мен, но също така очаквано с известна доза страх от предизвикателствата. За пръв път тръгвах с група от 50 души, от които познавах само 4ма, а на всичкото отгоре бях и неуверена във физическата си подготовката, знаейки че ме очакват преходи до 12 часа на ден из непознати терени с целия си багаж на гърба.
Това беше и първото ми пътуване, в което нямах никакво участие в организацията и както се казва: I love it!

Карта на маршрута

За колко време и с какъв бюджет?

Обиколката на толкова красиви места успя да се осъществи за 9 дни и 9 нощи. Както казах: Караконджулската организация е винаги страхотна и оптимална. Бюджетът за цялото пътуване беше около 650лв, от които около 250лв бяха за пътя, а другото са разходи за нощувките и застраховка (членство в Австрийския Алпийски Клуб, за което ще спомена по-долу).
Аз лично изхарчих допълнително около 200евро, но можеше да се свия и в по-малка сума, ако носих повече храна на гръб и пропусках биричките по хижите 🙂
Планът беше следният:

1ва нощ и 1ви ден: Тръгване петък вечер, за да може в ранния следобяд в събота да се настаним в къмпинг в Калс – в подножието но Австрийския първенец Гросглокнер. С пристигането ни част от групата пропуснаха нощуването в къмпинга, а директо се отправиха към хижа Stuedlhuette, за да изпреварят лошото време и да изкачат Гросглокнер на следващата сутрин.

2ри ден: С преход около 4-5 часа по добре маркирана пътека се стига до хижа Stuedlhuette, която е кацнала на внушителните 2802м. Там цялата група се събра.  Въпреки умората от прехода и ранното  ставане (особено но тези качили върха) имаше много настроение за всякакви игри и дори няколко кръшни хора.

3ти ден: Надолу винаги е по-бързо, особено когато вятърът и снегът те карат да ускориш крачка за да се стоплиш. Бяхме избързали с програмата, а и не се очакваше валежите да спрат, затова решихме да си спестим спането в мокри палатки и потеглихме директо в посока Берхтесгаденските алпи и Вацман. Отбивката в ледената пещера Eisriesenwelt може да ни се стори лоша идея първоначално, защото мокрите дрехи по нас измръзнаха, но пък благодарение на нея попаднахме на изгодно хотелче (Barbarahof), което да побере цялата група на топло и сухо за 22евро на човек.

4ти ден: Дъждът и облаците останаха с нас и в Берхтесгаденските Алпи, опитвайки се да скрият върховете и красотите на тези планини от погледите ни. За около 3-4 часа се качихме до хижа Watzmannhaus. Пътеките са стръмни на места, но добре маркирани и където се налага обезопасени с вериги.

5ти ден: Качването на връх Watzmann (Вацман) е по виа-ферата ( маршрут по метални стълби и въжета), което го направи невъзможно при снежни условия, или поне не и за нашата група. Обиколният маршрут до следващата​ хижа в нашия план Kaerlingerhaus отне около 12 часа и обща денивилация от около 2000м.  На картата тази отсечка е отбелязана за 2дни 🙂 Наградата за усешно преминатото растояние беше наличието на душове с топла вода в хижата – плаща се с монети евро на минута, но пък си е „безценно“.

6ти ден: Най-сетне времето се оправи и лекият преход (само 3-4 часа) до хижа Wasseralm даваше възможност за много спирки със страхотни гледки или възможност за потапяне на краката в някое езерце. Тази хижа се стопанисва от дружелюбно семейство, в което дори и най-марките участват в приготвянето на храната и посрещането на туристите. Условията – общо помещение с нарове на две нива, няма бани и единствената мивка е навън, но това прави обстановката автентична и хората по-отворени и в настроение за песни и танци навън, независимо от студа. Е за последното помогна и домашния шнапс 🙂

7ми ден: С прискърбие напускахме планината, но гледките към Obersee, извисяващите се върхове Watzmann и стичащите се водопади около нас не ти оставят свободен миг за размисъл. Ако не си зает да внимаваш в краката повреме на стръмното спускане към езерото, то определено се опитваш да запечаташ  всяка картина в съзнанието си и в паметта на всяка техника, която носиш.
Потъналите къщички в езерото Obersee допълват пейзажа с някаква мистика и същевременно напомнят за приближаването до урбанизираните територии. Пътеката постепенно се превръща в нещо като алея от градски парк: появяват се много пейки и места за отмора и пикник, пълно е с хора, любуващи се на разходката и позиращи на всеки ъгъл за снимка.
После вече е лесно: корабче по езерото, сладолед и сувенири в Schönau am Königsee, а защо не и „накисване“ в термите на Berchtesgaden. В Германия и Австрия „терми“ се наричат комплексите с басейни, парни бани и всякакви други СПА атракции.
 
8ми ден:  След нощувка в къмпинг в Залцбург имахме и половин ден да разгледаме града. Дори и да разполагаш само с няколко часа, пак можеш да видиш основните забележителности и да се качишна крепостта за малко птичи поглед. Добра идея е да се наеме и колело.
В същия ден стигнахме и до Грац. Успяхме да обиколим центъра само по тъмно, но пък така се разкриха светлините на града и  интересното съчетание от исторически сгради и модерни архитектурни постижения. Kunsthaus Graz например е паметник на културата.
9ти ден:  Останалото е познатият път на връщане.

Не забравяй…

  • членство в Австрийския Алпийски клуб (OAV) не само ти дава застраховка за всички активности в планината, но и отстъпка от цените на нощувките и храната по хижите. Така цената от 65евро се избива дори само от отстъпките за седмица. А застраховката – е аз не съм намирала друга, която за тази цена за година да важи за цял свят и за всички планински активности: включително катерене.
  • може да завали сняг дори и през Август, затова топли дрехи и обувки, шапка и ръкавици са просто задължителни
  • че един добър екскурзовод е подготвен за всеки въпрос 🙂 Така въпросът  „Знаети ли хотел наблизо, който може да настани 50 души?“ се оказа на правилното място при обиколката ни в ледена пещера и овенча нашето търсене на топло убежище с успех.
  • че доставките до по-отдалечените хижи често се правят само с хеликоптер, което обяснява защо цената на супата и на бирата рядко са под 5-6 евро
  • да опиташ лешников шнапс – някой каза, че има вкус на течна Нутела и определението е доста точно – просто опитай! Наздраве!
  • да попиташ в туристическия офис дали някой случайно не е намерил телефона ти, ако си имал неблагоразумието да го оставиш на място в раницата, от което лесно може да изпадне.  Да, аз бях толкова непохватна и също толкова голяма късметлийка.  Така намерих телефона си непокътнат след няколко дни с бележка кой и къде го е намерил. Разбира се изпратих благодарствен мейл, в отговор на който получих пожеланието да продължавам да се наслаждавам на планините и природата в региона. Определено мисля да го изпълня!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.