„Който се страхува от мечки, ….“ не ходи в Калифорния

„Който се страхува от мечки, ….“ не ходи в Калифорния

Къде и как?

Може би сте чували или виждали, че на Калифорнийския флаг има изобразена мечка 🐻 И въпреки това връзката ви убягва и в главата ви изникват само картини, свързани с плажове, океан, тюлени, сърфисти и … разбира се – Golden Gate.

И имате право. Особено ако сте чели или слушали истории на туристи, които „препускат“ от град на град, следвайки списък от забележителности, притиснати от  времето и фиксирания си график. Неизбежно е мнозинството от чуждестранни туристи да е вдъхновено от картини и „паметници“, показвани в Холивудските прожекции и да се опитват да се доближат до същите места и усещания.

Така и моята представа и очаквания за Калифорния бяха колаж от красиви, екзотични и топли картини, показващи най-привлекателните местенца подобно на трейлър на филм.

Времето и за мен беше ограничено – имах само 10 дни в Щатите, от които повечето- работни.

Нямаш голям избор, когато за толкова ограничено време искаш да обиколиш няколко национални парка, да шофираш по ембламатични пътища и да събираш с жадния си поглед всеки пейзаж и гледка.  Опцията е само една – да наемеш автомобил и да следиш горивото и кафето да са винаги налични.

Та какво включваше моят план:

  • потегляне от Сан Франциско посока Монтерей/Кармел по част от State Route 1, известен още като Pacific Coast Highway (PCH) или Highway One – Целият път е дълъг повече от 1,000 км и преминава по почти цялото Тихоокеанско крайбрежие на щата Калифорния.
  • да достигна Кармел по светло и да шофирам по 17 mile drive до Монтерей като при повече късмет можеше и да се насладя на красив залез по някои от живописните завои и отбивки. Е, можеше 🙂
  • нощувка в Монтерей след разходка по „Улица Консервна“ (Cannery Row).  Въпросната улица, както и целият град често са сцена на действията в романите на Джон Стайнбек.

  • продължавам към Sequoia National Park, където след само 380 км шофиране мога да видя най-голямото дърво в света – гигантската секвоя „Генерал Шърман“, която е висока 83 м и тежи около 1300 тона.  Търсих нощувка „наблизо“, за да мога да остана в парка и да разглеждам почти до залез слънце. В бюджета и „наблизо“се оказа на около 80 км. Отварям скоба, че едва след резервацията на нощувката, имах време да прочета малко повече за парка. Тогава осъзнах, че е силно препоръчително да не влизаш и излизаш от един и същ вход, особено ако имаш много малко време. Това е и обяснението за 8чката, която прави маршрутът ми по картата 🙂

  • И за десерт (след само 4 часа шофиране) си бях оставила приказното място, за което бях мечтала от години Yosemite и … мечките  🐻 ! Паркът се разпростира на площ от над 3,000 кв. км. Затова набелязах много малък отрязък, а именно известната долина (Yosemite Valley) с нейните водопади, внушителни гледки и скални образувания. Задължително беше да се докосна до емблематичния за всички катерачи гранитен отвес El Capitan.
  • Долината на Йосемити е впечатляващ каньон, образуван от действията на ледниците преди милиони години. Още с първата гледка в теб се пораждат чувства на възхищение, респект и дори страхопочитание. Усещането е като в катедрален храм, където човек се чуства малък и смирен. Изумението е голямо, особено когато долината се открие пред теб от Tunel View  – очите ти не смогват да се настроят толкова бързо на подобна красота, а слухът ти продължава да изпраща тревожни сигнали, непривикнал на грохота на тонове падаща вода.

Карта на маршрута

 

За колко време и с какъв бюджет?

Разполагах само с малк повече от 3 дни да изпълня амбициозния си план.

Но пък затова видях толкова места и изхарчих парички като за 3 седмици 🙂 Ето и разбивка

  • транспорт и входни такси $350, от които
    • автомобил под наем -$180
    • гориво – $ 70 за близо 1,000 мили
    • такси за паркинг, мостове и премина ване на 17 mile road – $20
    • вход за националните паркове – $80 (годишна карта за всички паркове в Щатите, или по около $30 на парк)
  • нощувки (общо 4бр) – $290:
    • $44 за легло в хостел в Монтерей – приятно местенце с уютно общо помещение, в което вечер можеш да си пиеш биричка (ако си носиш) и да се запознаеш с нови хора,а сутрин палачинките те очакват за закуска.
    • $60 за airbnb стая във Висалия – (80км от Sequoia Park) чиста и поддържана стая в къщата на твърде приказлива възрастна жена, която e горда, че е посрещала гости от над 200 държави (макар, че май няма толкова националности изобщо)
    • $116 за „шатра“ в Yosemite – Така нареченият  Housekeeping Camp предлага шатри за по 4 или 6ма души, в които можеш да къмпингуваш без да ти е нужна палатка. Нужен ти е само спален чувал и добра компания за лагерния огън. За жалост аз имах само първото, но това беше единствената ми възможност за нощувка в долината. И вариантът би бил изгоден, ако беше споделен.
    • $68 за легло в  хостел в Сан Франциско с включена закуска – Стаята беше с четири легла, които този път не бяха празни 🙂 и си беше истински лукс – самостоятелна баня, интернет, оптделение за багаж под леглата, уютни общи помещения и перфектна локация в сърцето на града.
  • храна – $100 (или по $20-30 на ден), като редувах сандвичи от магазини и бензиностанции с някое и друго бурито или салата с бирички в местен бар

Не забравяй…

  • че без кредитна карта не можеш да наемеш автомобил и можеш да имаш затруднения с доста от другите резервации. 
  • да си подготвиш офлайн карти или навигация за всички набелязани места, освен ако нямаш изгоден план за мобилни данни в роуминг. 
  • че се изисква много голяма доза късмет, за да видиш Golden Gate без да е в мъгла и облаци, но пък в това му е чарът
  • да си вземеш маратонките и да обиколиш пристанището на Сан Франциско тичайки, пеш или на колело.
  • че в т.н Bay Area около Сан Франциско живеят и работят 8 млн. души и трафикът в пиковете часове може да промени сериозно плановете ти. Аз имах късмета да се движа срещу потока, прибирайки се в петък вечер от Йосемити към Сан Франциско, но товa което виждаш в обратната посока надминаваше всичките ми кошмари. Нова за мен беше практиката, на магистралите да има платени скоростни ленти или такива, които са разрешени за ползване само от автомобили с повече от 1 пътник.
  • да четеш коментарите в airbnb, особено ако там ясно пише, че собственичката е доста приказлива и не оставя никакво лично пространство на гостите си. Явно съм слушала с интерес щом още добре помня историите за отминалите години като фотомодел,  племеницата в армията, която не се е прибирала за последните 2 коледи  и заради която елхата стои дори и през май месец, и разбира се за сина, който не само прилича на Джон Траволта, но има и рекордна фотографска памет. Доста от разказите си бях интересни, но не е като да имах избор и да не бяха 🙂 Трудно успях да се измъкна и да стигна до чаканите накрая на дългия ден: душ, храна и бира:)
  • че винаги трябва да показваш документ за самоличност, когато купуваш или си поръчваш алкохол   Първите пъти се ласкаех, че ме оприличават на непълнолетна, но после  разбрах, че това е просто стандартна практика.
  • че предупрежденията за мечки в парковете никак не са случайни – не оставяй храни, напитки и дори ароматна козметика в превозното си средство, защото пухкавите черни животинки търсят храна и не се притесняват да си я вземат сами. Така освен с щети по колата, можеш да си тръгнеш и със солена глоба, че си застрашил животните в парка. 
  • да проучиш по-внимателно туристическите маршрути, по които си решил да тръгнеш. Това включва не само четене на описания и гледане на карти, но и разпитване на рейнджърите. Може да има затворени отсечки заради наводнения или свлачища, особено пролетта. Аз бях избрала да направя кръгов маршрут, качвайки се до Glacier Point и после покрай водопадите Nevada и Vernal да сляза отново в долината по т.н. Mist Trail. Тръгнах по обяд след пристигането ми и очаквах да ми отнеме около 6 часа, но не си бях направила добре сметката. Допълнителните 2 часа означаваха слизане по тъмно, много страх и богато въображение, което очакваше да срещне мечка на всеки ъгъл.

А  мечето  🐻 ме чакаше на следващия ден, когато на раздяла с Йосемити се разхождах до основите на внушителния El Capitan,  в непосредствена близост до пътя. Не знам кой беше по-уплашен – аз или малкият пухкав хищник, който се шмугна в храстите при приближаването ми. Замръзнах за момент, но после спокойно продължих без да се замислям и поглеждам назад. Отдалечавах се бавно и не чуствах заплаха. Сякаш се събуждах от един красив сън, осъзнала че съм била във вълшебен свят, към който не принадлежа.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.